Поглъщателна способност на почвата – част I

Отдавна е установено, че почвата се отличава със силно изразено свойство да задържа в своята маса голям брой вещества, разтворени във водата, която циркулира в нея. Изчерпателни проучвания в тази насока са направени от съветския изследовател К. К. Гедройц, който с това оказа неоценима услуга на земеделската наука и практика. Гедройц нарече споменатото -свойство на почвата поглъщателна способност, а самото явление – поглъщане. Той установи по-нататък, че поглъщането – задържането на веществата на разтвора върху твърдата част на почвата – може да става по различни начини .и да се дължи на различни причини. Въз основа на това той подраздели почвеното поглъщане на пет вида:

1) механично 2) физично, 3) физико-химично, 4) химично и 5) биологично.

Механично поглъщане

Механичното поглъщане представлява филтруване (прецеждане), Ако пуснем мътна вода да се прецеди през почва, мътилката се задържа и водата излиза бистра. Частичките на мътилката се задържат, защото са по-големи от порите на почвата, през които протича водата. В този случай почвата действа като филтър. От селскостопанско гледище механичното поглъщане в почвите не представлява голям интерес.

Физично поглъщане

Физичното поглъщане се нарича молекулярна адсорбции и това наименование е по-сполучливо и по-точно. Молекулярната адсорбция се състои в това, че частиците на ситно диспергираното (раздробеното) вещество, без да встъпват в химично взаимодействие с веществата на водния разтвор, изменят концентрацията му близо до граничната повърхност. Причина за това е свободната повърхностна енергия, която се изразява в привличане на свободно движещите се молекули из околната среда. Молекулярната адсорбция също няма голямо значение за селскостопанската практика.

Продължава : Поглъщателна способност на почвата – част II