post9

Важни условия за постъпване на хранителни вещества в растенията – Списък

Във връзка с торенето и изобщо със земеделието ще се спрем върху условията, които имат решаващо значение за постъпването на хранителните вещества в растенията. Тези условия са следните:

  1. Наличност на достатъчно вода (влага) в почвата

Изключителното значение на това условие произтича от обстоятелството, че хранителните вещества се приемат от растенията във вид на воден разтвор. Без вода почвата, колкото и да е богата, не може да снабдява растенията с храна. Установено е даже, че при извънредно ниска почвена влажност растенията започват да връщат обратно в почвата част от съдържащите се в тях хранителни вещества,

  1. Наличност в почвата на подходящи за храненето на растенията съединения

Подходящи за целта са съединенията, които не действат отровно на растенията и са разтворими във вода или в киселините, отделяни от растителните корени. Сведения в това отношение бяха дадени по-горе при разглеждане на отделните хранителни елементи.

  1. Подходяща обща концентрация на солите в хранителния (почвения) разтвор

Извънредно разредените разтвори не снабдяват достатъчно интензивно растението с хранителни вещества и то гладува. Но и твърде високата концентрация на солите в хранителния разтвор, каквато се среща например в засолените почви, е вредна, защото затруднява постъпването на водата в растението. Рязкото повишаване на концентрацията, например при почвено засушаване, може да доведе дори до отнемане на вода от кореновите клетки и до плазмолиза, която е вече гибелна за растенията. До подобни неблагоприятни явления може да се стигне и при неправилно торене с минерални торове, особено при засушаване. Обикновено не е необходимо да се стигне до плазмолиза за да пострадат растенията. Самото забавяне на постъпването на вода в корените поради висока концентрация на соли е достатъчно, за да причини незадоволителен растеж а понякога и загиване на растенията. Щом листата изпаряват повече вода, отколкото корените набавят, настъпва увяхване, а ако то премине известен критичен предел, става вече непоправимо.

При плодородните почви общата концентрация на солите обикновено възлиза на няколко десети до 1 г на литър почвен разтвор. Концентрация над 2-3 г на литър действа неблагоприятно.

  1. Подходящо съотношение на йоните в хранителния разтвор
Виж и:  Хранене на Растенията с Пепелни Елементи - част I

Многобройни опити са показали, че когато в хранителния разтвор едни йони количествено рязко преобладават над други, това се отразява неблагоприятно върху постъпването на веществата в растението. Например постъпването на калия се затруднява при излишна концентрация на калций в разтвора. Хранителен разтвор, при който концентрацията на отделните йони е хармонично съчетана с оглед на правилното хранене на растенията, се нарича физиологично уравновесен.

Трябва да се подчертае, че физиологичната уравновесеност на хранителния разтвор има особено голямо значение при водните и пясъчните култури, където съставът на този разтвор почти не се влияе от други фактори освен от дейността на растителните корени,  при почвени условия, напротив, хранителният разтвор е подложен на твърде сложни взаимодействия с твърдата почвена част, както и с почвената микрофлора. В нормалните почви тези взаимодействия най-често водят към трайно поддържане на задоволителна физиологична уравновесеност на почвения разтвор. Има обаче и почви, при които намесата на човека може да допринесе за хармоничното съчетаване на концентрациите на отделните йони и оттам за значително повишаване на плодородието.

  1. Подходяща реакция на хранителния разтвор

Опитът показва, че както силно киселата, така и силно алкалната реакция действа гибелно върху растенията. По-голямата част от растителността изисква за своето успешно развитие неутрална или близка до неутралната реакция. Това се обуславя от влиянието на реакцията както върху жизнената дейност, а следователно и върху способността на растителните корени да усвояват хранителните вещества, така и върху разтворимостта (усвоимостта) на хранителните вещества. Примери в това отношение бяха вече споменати при разглеждането на отделните хранителни елементи. Трябва да се отбележи още, че в границите на слабо киселата, неутралната и слабо алкалната реакция различните растения имат твърде различни изисквания : едни растения виреят най-добре при неутрална реакция, други – при слабо кисела, трети – при слабо алкална (табл. 3).

Виж и:  Хранене на Растенията с Пепелни Елементи - част II

Изисквания на по-важните културни растения към реакцията на хранителната среда

Изисквания на по-важните културни растения към реакцията на хранителната среда

Изисквания на по-важните културни растения към реакцията на хранителната среда

*Овесът понася добре и по-силно кисела реакция

  1. Интензивност на дишането на растителните корени

Установено е, че между интензивността на дишането на корените и постъпването на хранителните вещества съществува тясна връзка.

Всички условия, които допринасят по един или друг начин за засилване на дишането на корените, повишават интензивността на постъпване на хранителните вещества.

Такова условие е непрекъснатото и обилно снабдяване на корените с дихателен материал (въглехидрати), а ние знаем, че доставчик на такъв материал в растенията е хлорофилната фотосинтеза. Оттук става лесно разбираем и фактът, че при по-интензивна фотосинтеза растенията усвояват по-енергично минералните соли от почвата.

Друго условие за интензивно дишане на корените е достатъчният достъп на кислород до кореновата система. Ето защо в структурни почви, където опресняването на почвения въздух е осигурено постъпването на кореновата храна в растенията протича много по-енергично, отколкото в безструктурни. Всяко прекъсване на достъпа на кислород до растителните корени причинява редица смущения в жизнената дейност и забавя чувствително постъпването на хранителните вещества, вследствие на което растението започва да гладува дори и при изобилие на такива вещества в почвата.

  1. Мощност на кореновата система на растенията

Веществата, които се използват от растенията като храна, се отличават с твърде голяма разреденост в естествените източници, които растенията използват. Такъв е случаят с въгледвуокиса в атмосферния въздух, такъв е и случаят с усвоимите форми на повечето хранителни елементи в почвата. В своето развитие растителният свят се е приспособил към тази особеност на околната среда чрез развиване на твърде голяма активна повърхност на органите, които служат за усвояване на хранителните вещества. Усвояването на въгледвуокиса, както и на слънчевата енергия става чрез обширната листна повърхност а огромната активна повърхност на кореновата система осигурява достатъчно коренова храна, Всички фактори, които помагат за мощно развитие на кореновата система благоприятстват за постъпването на кореновата храна в растението.

Виж и:  Храненене при Растенията

С така устроената си листна коренова система и с избирателната си способност растенията представляват изключително мощни концентратори на редица силно разпръснати в природата вещества. По този начин те са не само един от най-важните фактори при геохимичното преразпределяне на веществата в земната кора, но са и изключително важно средство за човека в оползотворяването на силно разпръснатите вещества.

Особено голямо е значението на мощната коренова система за усвояване на онези хранителни вещества, които са слабо подвижни в почвата (фосфати, калиеви съединения и др.). За добро усвояване на тези вещества е необходимо кореновите власинки да влязат в непосредствен допир с възможно по-голям брой почвени частици, т. е. кореновата система да се разпространи нагъсто и в голям обем от почвената маса.

За торенето особено важно е да се знае, че през вегетационния период хранителните вещества постъпват в растенията неравномерно и отделните култури имат различни изисквания. Например зърнените култури се нуждаят от най-голямо количество хранителни вещества (N, Р и К) в началото на вегетацията до цъфтежа, при слънчогледа и памука хранителните вещества постъпват най-интензивно през време на цъфтежа, а при лена те постъпват сравнително равномерно през целия вегетационен период.

Според изследванията на Н. С. Авдонин в живота на растенията има по отношение на храненето им критични периоди и периоди на максимална ефективност.

Критичните периоди обхващат онази част от времето на вегетацията, в които отсъствието, резкият недостиг, ненормалното съотношение или излишъкът на хранителни вещества дават непоправимо отрицателно отражение върху развитието и растежа на растенията. Тези периоди обхващат обикновено първите 2-3 седмици от развитието на селскостопанските култури.

Периодите на максимална ефективност се характеризират с това, че в тях растителният организъм използва най-производителна усвоените от външната среда хранителни вещества. Периодите на максимална ефективност настъпват обикновено след критичните периоди.

Познаването на изискванията на растенията спрямо условията на храненето през различните фази от развитието им има голямо значение за правилното торене на селскостопанските култури.

(Visited 2 115 times, 1 visits today)
0 Отговори

Оставете коментар

Вашето мнение е важно за нас!
Напишете какво мислите по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *