post5

Хранене на Растенията с Пепелни Елементи – част I

Между необходимите за живота на растенията пепелни макроелементи два са металоидни (фосфор и сяра) и четири – метални (калий, калций, магнезий и желязо).

Фосфор.

Фосфорът участвува в състава на редица растителни органични вещества, които изпълняват важни жизнени функции в растителния организъм. Такива вещества са например нуклеопротеидите, фосфатите, редица ферменти и пр. Нуклеопротеидите са главно градивно вещество на клетъчните ядра; фосфатите, най-важен от които е лецитинът, са необходима съставна част на протоплазмата и особено на плазмените ципи, а съдържащите фосфор ферменти участвуват в голям брои важни жизнени процеси при обмяната на веществата. Установено е също, че захарите в растенията изобщо не могат да се оползотворят физиологически без съдействието на фосфора – те трябва да се превърнат в естерни съединения на фосфорната киселина, наречени хексозофосфати. Освен това клетъчният сок на растенията винаги съдържа известно количество соли на фосфорната киселина, които имат голямо значение за неговото буферно действие.

Общо взето, съдържанието на фосфор в растенията не надвишава 0,5% от сухото вещество а в повечето случаи възлиза на около 0,2% -0,3%.  Това означава, че за образуване на 1 кг сухо вещество на растенията е необходимо средно около 2-5 г фосфор, изразен като Р2О5. Разпределението на фосфора в различните части и органи на растението не е равномерно. Той се натрупва Б по-големи количества в най-жизнедеятелните тъкани и органи, например във върховете на надрастването, в листата, както и в репродуктивните органи, като семена, плодове, клубени и др.

За селскостопанската практика е важно да се знае, че обилното фосфорно хранене се отразява твърде благоприятно върху всестранното развитие и върху продуктивността на растенията.

При житните растения то води до рязко повишаване добива на зърно, до повишаване устойчивостта на посева срещу полягане и пр. При картофите подобряването на фосфорното хранене предизвиква не само увеличаване на добива, но и повишаване на скорбялното им съдържание, при захарното цвекло и гроздето, както и при всички плодови култури повишаване на захарното съдържание, при влакнодайните култури – повишаване качеството на влакната и т. н. Практическо значение има и обстоятелството, че подобряването на фосфорното хранене в много случаи чувствително ускорява узряването или по-точно отстранява забавящото действие на едностранчивото изобилно азотно хранене на растенията. Особено важно е обстоятелството, че обилното фосфорно хранене на растенията в млада възраст обуславя бързо развитие на кореновата система на дълбочина.

Виж и:  Азотно Хранене при Растенията

При недостиг на фосфорна храна се забавя преди всичко растежът на корените, а след това и растежът на надземните растителни органи, добивът е малък и с ниско качество. Снабдяването на растенията с достатъчно фосфорна храна в млада възраст е много важно, тъй като с това се ускорява укореняването, което при есенните посеви има голямо значение за презимуването. От тук произлиза например важната роля на присеитбеното торене на зимниците с гранулиран суперфосфат.

Като фосфорна храна растенията могат да използуват солите на фосфорната киселина, наречени фосфати. Усвояват се лесноразтворимите във вода и в слаби киселини фосфати, каквито са фосфатите на калия, натрия и амония, както и киселите фосфати на калция и магнезия – Ca(H2PO4)2  CaHPO4, Mg(H2PO4)2, MgHPO4, Нормалният калциев фосфат Сa3(РО4)2 особено в природните фосфатни минерали (фосфорити  и апетити), както и фосфатите на желязото и алуминия, е почти неусвоим за повечето културни растения. С малки изключения органичните фосфорни съединения не се усвояват от растенията, а се използуват, след като бъдат минерализирани и фосфорът им премине в усвоими фосфати.

Сяра.

Този химичен елемент влиза обезателно в състава на всички растителни белтъчини (около 20% от теглото им). Някои. други растителни органични съединения също съдържат сяра, а се срещат и сулфати. За образуване на 1 кг сухо вещество растенията се нуждаят средно от 1 до 5 г. сяра. Най-голяма нужда от този елемент имат растенията от семейството на кръстоцветните и някои бобови, а най-малка –  житните. Единствената пряка сярна храна за растенията са сулфатите. Почвите обикновено съдържат Достатъчни количества сулфати за задоволяване нуждите на растенията, затова рядко се явява нужда от торене със серни съединения. Органичните серни съединения, както и тези, които се внасят при торенето с оборския и други органични торове, не могат да се използват направо от растенията, но в процеса на разлагането им са важен източник за образуване на сулфати.

Виж и:  Важни условия за постъпване на хранителни вещества в растенията - Списък

Калий.

В растенията калият се съдържа във вид на соли на органични и по-малко на неорганични киселини, както и във вид на солеобразни съединения с някои колоидни органични вещества, като белтъчини, пектинови вещества и др. Ето защо той може да бъде извлечен напълно от растителния материал с вода или с разредени киселини. Въпреки че този елемент не участвува в състава на растителните органични съединения, той е безусловно необходим за развитието на растенията, които се нуждаят средно от около 5-50 г К2О за 1 кг сухо вещество. Значително по-големи са нуждите от калий на така наречените калиеволюбиви растения, между които са тютюнът, слънчогледът, картофите, цвеклото, морковите и др. В растенията калият се натрупва в по-големи количества предимно в жизнедеятелните органи и тъкани, като листа, пъпки, цветове, във върховете на нарастването, както и в репродуктивните органи – семена, клубени и т. н. Характерно е също, че когато листата застаряват, съдържанието им на калий се повишава вследствие на придвижването на този елемент към по младите листа, към пъпките, семената и пр.

Опитът показва, че доброто калиево хранене на растенията се отразява благоприятно не само върху общото им развитие, но и върху тяхната продуктивност, например върху натрупването на скорбяла в клубените на картофите, на захар в цвеклото и гроздето, на белтъчини в бобовите растения, на мазнини в маслодайните, на по-доброкачествени влакна във влакнодайните и т. н. Калият повишава устойчивостта на растенията спрямо гъбни заболявания, а при житните (заедно с фосфора) –  устойчивостта на полягане.

Това разностранно действие на калия в растенията се обяснява не толкова с неговото специфично влияние върху отделни биохимични процеси, колкото с влиянието му върху физичното състояние на растителните биоколоиди. Заедно с другите, намиращи се в растението, катиони калиевият катион е безусловно необходим за поддържане на такова физично състояние на растителните биоколоиди (степен на набъбналост и пр.), което е най- благоприятно за протичане на жизнените процеси. В тази функция при растенията калият не може да бъде заменен с друг елемент, дори и с натрия, който е най-близък до него по химични свойства.

Виж и:  Въглеродно хранене на растенията

Калиева храна за растенията са всички разтворими във вода калиеви соли, както и неразтворимите във вода калиеви съединения, от които калият може да бъде извлечен чрез слаби киселини. Често в почвите тези съединения са в недостиг, поради което се налага да се тори с калиеви торове.

Продължава : Хранене на Растенията с Пепелни Елементи част II

(Visited 1 444 times, 1 visits today)
0 Отговори

Оставете коментар

Вашето мнение е важно за нас!
Напишете какво мислите по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *