Азотен тор />

20/02/2018

Азотен тор

Азотните торове съществуват под две основни форми – органична и химична. В зависимост от вида на културите, които ще сеете, и големината на площта, можете да използвате единия, другия или двата вида заедно.

Органичен азотен тор

Ще го срещнете в следните варианти – с растителен и с животински произход. Съответно, азотните торове с растителна основа имат по-малка концентрация от животинските. Но и двата вида не могат да се съревновават с химичния си еквивалент. Органичните торове се активират в благоприятна среда при температура между 10 и 15 градуса и нагоре.

1. Оборски тор – той е източник на голямо количество азот, особено ако е птичи. Важно е този вид тор да е престоял, когато се използва за зеленчукови градини. Компостирането убива и разгражда организми, които причиняват заболявания (например, салмонела).

2. Животински тор – прави се от смес на различни съставки – брашно от рибни кости, пера, кръв. По-екзотични съставки са брашното от червеи.

Органичният азотен тор се активира най-добре през пролетта и есента. Тогава има и най-голяма полза от него. Почвата трябва да е разорана или вече изчерпана, за да Ви бъде полезен. Органичният тор може да изгори растенията, ако се слага твърде близо или без да се смеси с почвата. В случай, че бързате, смесете органичния тор с 20 кг от почвата, а след това го посипете около растенията, като правите множество дупки в земята.

Друга отрицателна черта на органичния тор е, че той може да привлича дребни животни като плъховете.

Как сами да си направим органичен азотен тор?

Използвайте утайка от кафе. Тя съдържа 2% азот, а киселинността ѝ е толкова висока, колкото и на останалите торове. Утайката можете да я разстилате по повърхността или да я смесите.

Набавете си сами тор от овце, говеда и прасета. Единствено конският тор съдържа по-малко азот. Добре е торът да бъде компостиран. Недостатъкът е, че увеличава съдържанието на сол в почвата, което пък стимулира появата на плевели.

Ако отглеждате марули, прахът от кръв е точно за вас. Можете да го посипете върху почвата или да го смесите с вода. Съдържанието на азот е 12%. Алтернатива на праха от кръв е праха от памучни семена. Той действа по-бавно, но има негативни последици – понижава киселинността на почвата.

Други видове прах за торене са – от раци, пера и кожа. Те също се освобождават бавно в почвата. Подходящи са при смесване с оборски тор за поддържане нивото на азот през целия вегетационен период.

На последно място са дървените стърготини. По съдържание на азот, те са с най-ниски стойности, но, за сметка на това, осигуряват стабилност на почвата и много други необходими хранителни вещества.

Има естествен начин да осигурите на почвата необходимите количества азот. Някои растения, като детелината и бобът, имат малки възелчета с азот в корените си, които използват през цялото време до смъртта си. След това възелчетата остават в почвата и ѝ дават кислород. Можете да посеете на седмата година боб в градината си, за да ѝ върнете нормалните нива на азот. Това е много полезно, ако смятате да садите царевица следващата година.

Химичен азотен тор

Не може да се открие в чисто състояние. Азотът винаги трябва да се свърже с някакъв друг химичен елемент. Най-известните съединения са амониева селитра и карбамид. В течната си форма се среща под формата на амоняк.

Разпръскване на тора

Нитратните форми на азота се усвояват по бързо от културите. Затова се използват, когато е необходима бърза реакция. Торовете, които съдържат амоний и карбамид, се употребяват, когато почвата имат нужда от постепенно усвояване на хранителните вещества.

1. Калциев амониев нитрат – той съдържа азот, който може да бъде незабавно абсорбиран от растенията. Концентрацията на азота в тези торове е 25-28%.  Калциевият амониев нитрат (CAN) съдържа също така 10% калций или вар – това помага за неутрализирането на киселинността в почвата.

2. Амониев нитрат – по-концентриран източник на азот – 33-34%. Това е бързодействащ тор.

3. Урея – най-концентриран тор – 46% азот. Това е и най-големият източник на азот в света.

4. Амониев сулфат – има относително ниско съдържание на азот – само 21%, както и 24% сяра.