Азотна киселина за торене - употреба и приложение />

26/11/2021

Любопитен факт за азотната киселина е, че се произвежда чрез процеса на Оствалд, открит по време на Първата световна война. Той е станал и причина за удължаването на военните действия. Днес азотната киселина е известна като нитратен спирт. Представлява силен окислител с корозивни свойства. На вид е безцветна, но с времето се образуват азотни оксиди, които променят цвета ѝ от жълт до кафяв. В търговската мрежа азотната киселина се намира в концентрация до 68%.

Харектеристики и употреба

Азотната киселина е много важно съединение, използвано при производството на различни видове торове. Азотът е един от трите основни хранителни елемента, необходими за растежа, цъфтежа и плодородието на растенията. Той играе изключително голяма роля във физиологията на културите, заради което самите растения изискват много повече азот, в сравнение с другите хранителни елементи.

Разбит на части, амониевият нитрат се състои от азот под формата на амоняк и нитрат. В почвата амониевият нитрат осигурява на растенията необходимото количество азот, което спомага за ефективния и бърз растеж, навременното цъфтене и узряване на плодовете, както и при развитието на кореновата система. Азотът спомага за по-качественото усвояване на хранителните вещества от почвата, като в същото време предотвратява пожълтяването на листата, което би се отразило върху цялостната фотосинтеза.

Азотът стимулира и регулира много жизненоважни процеси, свързани с развитието. Растенията, наторени с азотна киселина, консумират по-малко вода, натрупват в себе си повече протеини и захари и имат по-дълъг вегетационен период.

Идеалната температура за прилагане на азотната киселина към почвата е, когато температурата е около 10С. При по-ниски температура активността на микробите намалява, с което се забавя освобождаването на азота. Амоният е стабилен в почвата, докато нитратът е подвижен и може да изтече с подпочвените води през зимата и ранната пролет. Ако почвата Ви има груба структура, есенното торене с азотна киселина не е препоръчително. Същото важи за градини, намиращи се близо до водни източници или разположени върху хълм.