Негасена вар (Калциев оксид) - видове и ефективност />

Публикувано на: 27/05/2022

Негасена вар (Калциев оксид) - видове и ефективност

Негасената вар е вид градинска вар, която се състои главно от калциев оксид. Произвежда се чрез термично разлагане на варовик. Допълнителните вещества варират, в зависимост от минералния източник. Негасената вар присъства от години в селското стопанство като бърз начин за повишаване pH на почвите и подобряване на дренажа (проникването и оттичането на вода). В същото време културите получават допълнителен източник на калций, който помага за усвояването на основните хранителни вещества – азот, фосфор и калий. Самата вар не е тор, но може да се използва в комбинация с подобрители. Негасената вар се ползва предимно за пасища, в които се хранят млекопитаещи животни. И месото, и млякото им е много по-полезно и вкусно, когато се хранят с треви, отгледани в кисела почва.

Видове негасена вар

Освен добре познатата селскостопанска вар, съществува и доломитна вар, която съдържа както калций, така и магнезий (магнезиев карбонат). Този вид е по-малко известен, но е отличен за коригиране нуждите от магнезий на растенията. Самият магнезий е полезен за общото здраве, имунната система и бързия растеж на културите.

Ефективност на негасената вар

Тъй като негасената вар се състои от едно-единствено съединение, начинът на обработката му е главният фактор, определящ неговата ефективност. Накратко, колкото по-фино смляна е негасената вар, толкова по-бърз и голям ефект има, когато попадне в почвата. За да се определи с точност колко фина е негасената вар, тя преминава през сита с различна пропускливост. Не по-малко важна е ефективната неутрализираща стойност – това е времето, за което варта се усвоява от почвата. В идеалния случай трябва да варира между 95 и 100.

Действие на негасената вар

За да растат здрави и силни, растенията се нуждаят от почва с киселинност между 5,8 и 7,0 за тревните площи и 5,5-6,5 за градинските растения. Ако киселинността е твърде ниска или твърде висока, растенията не могат правилно да абсорбират веществата в почвата. Топлолюбивите култури се нуждаят от по-ниско pH, докато студенолюбивите го предпочитат малко по-високо. Ако pH-то в почвата е твърде ниско, корените няма да могат да поемат необходимия им азот. Ако това се случи, ензимните процеси, отговорни за производството на хлорофил и обработката на енергията, започват да се нарушават. Оптималното ниво на pH се забелязва по плътната, наситена зеленина с месести листа и жилави клони.

Торене с негасена вар

Количеството вар, необходимо за повишаването на pH зависи изцяло от буферния капацитет на почвата. Буферният капацитет е мярка за способността на почвата да устои на повишаването на киселинността. Добре буферираната почва повишава своето pH постепенно от слабо буферираната, като в същото време изисква повече негасена вар. За тревните площи са достатъчни 10-20 гр. негасена вар на 1 кв.м. В домашните градини торенето зависи силно от вида на почвата. При песъчливо-глинестите са необходими 2 кг на 30 кв.м; за средно глинестите – 3 кг., а за тежко глинестите – 4.

За кои видове зеленчуци и плодове е подходяща негасената вар?

На първо място, негасената вар е подходяща за бобови растения като грах или фасул. Грахът обича прохладния климат и се развива отлично дори при минусови температури. Макар да не е придирчив към почвите, предпочита глинестите към песъчливи местности. Високият и ниският фасул са по-взискателни към топлината, независимо дали отглеждате едър, мъхнат боб или крехък и плосък.

Лукът и чесънът също се възползват от киселата почва. Освен че трябва да торите с негасена вар, почвата при лука и чесъна трябва да е добре дренирана, а мястото, на което садите, да е проветриво, тъй като най-големият им враг е излишната влага. Тя предразполага развитието на болести и преждевременното изгниване.

От овошките ябълките обичат киселата почва. Те се срещат в цяла България, но предпочитат поречията на реките и места с изобилие на хранителни вещества. Негасената вар им помага да развият отлична коренова система, с което започват да дават плодове на четвъртата си година.