Калиев сулфат
Калият и неговите форми
Калият е тор, който се използва предимно за подобряване на реколтата и качеството на крайната продукция. По-голямата част от калиевите торове се извличат от находища на поташ. Думата „поташ“ идва от едновремешната практика за добив на калий, която включвала разделяне на пепелта (ash) в отделни съдове (pot), откъдето се получавали съединенията на калия и били наречени “pot-ash”. Ето защо някои градинари днес все още торят с пепел от масивно дърво, но в съвсем малки количества.
Информация
Днес под „поташ“ се разбира калиев хлорид. Терминът е станал синоним на всички торове, съдържащи калий. Калият изобилства в земната кора, но не се намира в чиста форма. Съединенията му са свързани с магнезий, натрий и хлорид. Тези минерали изискват допълнителен преработващ процес, за да бъдат отделени.
Калиевият сулфат и неговите свойства
Съдържанието на чист калий в калиевия сулфат варира между 40% и 44%. Съдържанието на сяра е 17-18%. Сярата също участва в синтеза на протеини и функцията на ензимите, оказвайки директно влияние върху растежа на културите. Разтворимостта на калиевия сулфат във вода е 120 гр. на литър, а киселинността му е 7 pH. Индексът на сол е значително по-нисък, в сравнение с други калиеви торове. Смесва се с повечето торове и може да се съхранява в чували. Хидроскопичността му е малка, така че не е нужно да се съобразявате с влажността във вашия район. Имайте предвид обаче, че всички калиеви торове са корозивни, което означава, че трябва да ги държите далеч от метал. След засаждане или торене, измийте всички инструменти с вода.
Значение на калия за растението
Калият се придвижва в растението и извършва повечето функции като свободен йон, регулирайки потока на водата в растението, като в началните стадии намалява загубата на влага. Балансира електрическите заряди, грижи се за транспорта и формирането на захари и нишесте. Калият е важен за ензимните реакции и синтеза на протеини. Стимулира растежа на силни стебла и прави растението издръжливо на стрес. Калият подобрява още цвета, вкуса и времето за съхранение на плодовете и зеленчуците.
Калиев сулфат и калиев хлорид
Калиевият сулфат и калиевият хлорид съдържат сходни количества калий, необходим за растенията. Разликата идва с това, че калиевият хлорид е три пъти по-разтворим. Калиевият сулфат обаче е предпочитан, защото има култури, които са чувствителни към хлорида. Това са картофи, тютюн, някои зеленчуци и плодове, както и някои дървета като бадем, цитрус и лешник. Чувствителността на културите е свързана и с условията на отглеждане, нивото на соленост на почвата и количеството на хлорида във водата за напояване.
Калиевият сулфат е само една трета разтворим спрямо калиевия хлорид. Ето защо не е за предпочитане да го използвате в системата за капково напояване, освен ако случаят налага. На пазара съществуват и форми на калиевия сулфат, които са подходящи за капково напояване и листно хранене.
Фино смлян калиев сулфат
За да разтворите възможно най-добре калиев сулфат, е нужно да откриете разфасовка, в която смлените частици са по-малки от 0,015 мм. Така ще получите разтвор за листно хранене. Специалистите съветват да не се опитвате да компенсирате трудната разтворимост на калиевия хлорид, като превишите препоръчителната доза. Съществува опасност високата концентрация на разтвора да изгори листата.
Дефицит на калий и торене с калиев сулфат
Дефицитът на калий се забелязва по забавения растеж на културите, както и по появата на жълти или кафеникави (изгорени) петна по листата. Растенията могат да станат сухи, набръчкани и покрити с бели петна. Без калий растенията ще загинат на ветровете и високите температури. За да коригирате нуждите им, направете бърз тест за киселинността на почвата. Средното количество за 30 кв.м са 100-150 гр. калиев сулфат. Самият калий е неподвижен в почвата, така че торете възможно най-близо до растението. С калиев сулфат се тори веднъж годишно.