Син Камък - Меден сулфат
Пръскането със син камък има функцията както на тор, така и на превантивна мярка срещу появата на бактерии, гъбички и вредители. Ефектът на синия камък зависи силно от количеството и състоянието на медта в почвата, честотата на приложение и количеството на използвания меден сулфат. При градини, разположени на равнини и в близост до тревни площи, медта се намира в горния почвен хоризонт, докато при такива край гори медта се намира в долния почвен хоризонт и е труднодостъпна, независимо дали става дума за торене или за борба с вредители.
Значение на медта за нуждите на растението
Медта е класифицирана като микронутриент, който е нужен на културите в малки количества, за да оцелеят. В сравнението с останалите микроелементи, медта е най-неподвижна от всички. Металите в почвата, като магнезий и желязо, допринасят за наличието на мед. Ронливите, леки, песъчливи почви са най-чувствителни към липсата на мед, за разлика от тежките, глинести почви. Дефицитът не мед се забелязва по сбръчканите, недоразвити листа. Изгарянето на връхчетата обаче може да означава както липса на мед, така и излишъка му.
Тор със син камък
Използва се в райони с чувствителен дефицит на мед – в торфени, торфено-блатни и кисели почви (над 7,5 pH). Нивата на медта намаляват и с увеличаването на органичната материя, свързано с количеството минерали и излужването. Липсата на този микроелемент води до хлороза при растенията – състояние, при което листата пожълтяват поради липса на хлорофил или се появяват синкаво-зелени нюанси. Недостигът на мед причинява също забавен или нетипичен растеж. По-младите култури дори могат да загинат. Увяхването, липсата на цветове и намалената реколта са също признаци на меден дефицит.
Дефицит на мед, според вида на растението
При ечемика и пшеницата връхчетата на листата изтъняват, пожълтяват и клюмват. При царевицата пожълтяването е в средата на листото, а на места се появяват петна като прогорени от пламък. Листата на доматите стават бананово жълти или лилави в краищата. При краставицата изгарят в ръждиво, а при пипера са на петна.
Противогъбичен ефект
Медният сулфат има противогъбични свойства и е ключова съставка в някои търговски фунгициди. Обикновено се смесва с вода, вар или калцирана сода, след което се пръска директно върху растенията. Синият камък се ползва главно като превантивна мярка срещу появата на гъбички или намаляване на активните инфекции, които могат да разболеят и убият растението. Възможно е синият камък да излекува вече болно растение, стига да е приложен непосредствено след появата на гъбичките.
Ефект върху плодовете
В плодните растения влиянието на медта се усеща най-осезаемо. Съдържанието на захарта и вкуса на крайния продукт се променят. Ефектът на пръскането е най-силно изразен при боровинки, домати, диня, лук, целина, спанак, патладжан, моркови, зеле, пащърнак, маруля и цвекло. Натрупването на вода в тях е по-ниско, което прави вкусът им по-сладък. Ако обаче прекалите с торенето на мед или пръскането със син камък, ефектът върху крайния продукт ще е негативен. Концентрацията на захарта ще се намали, както и интензивността на вкуса. Плодовете стават воднисти и дори негодни за консумация.
Приложение на син камък
Разтворът от син камък се пръска върху цялата надземна част на растението – листа и стебло. За да приготвите разтвор са нужни пръскачка, вода и меден сулфат. 20 гр. са достатъчни за литър вода. Не съхранявайте разтвора повече от ден, затова пригответе толкова, колкото ще използвате. Дръжте децата и домашните си любимци далеч. Ползвайте маска, очила и други предпазни средства.
Други приложения на синия камък
Медният сулфат е мощно съединение, което може да отпушва тръби и е чудесна алтернатива на корозивните химикали. Ако имате домашно езерце или друг затворен воден басейн, то знаете, че водораслите могат да бъдат много проблематични.
Меден сулфат
Медният сулфат унищожава водораслите, без да влияе на рибите и другите организми във водата.